Сега за нея всичко се забравя. Даже клюките се предават шепнешком.
Защото е важно лице.
Тя може да не мисли, не само когато мълчи, но и когато говори.
Но всяка нейна дума е закон.
Тя иска хората да работят. Но как да проследи един процес, като нищо не е работила, а цял живот се е учила да говори, каквото се случи, но винаги по темата и никога в ущърб на висшестоящите? За нея честният диалог е непоносим.
Но тя умее да понася лъжата. в нея топи лъжицата на своето вдъхновение, очарование, глупост, невежество.
За нея парите и властта струват нещо, а лъжата вече се е превърнала в празна кутия, която се пълни с печалбите.
Когато се почувства слаба, си спомня, че някой нещо й дължи.
Този някой винаги изплува изневиделица пред очите й. Тя се хваща за него, за първия срещнат без връзки подчинен, защото е разсеяна, но не чак толкова, че да забрави главното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар