Догмата

 Кое обичаме в крайна сметка повече - деня или нощта? Това, което ни дава светлина, блясък, опиянение или мрака на нашите надежди? Но нима надеждите помръкват? Нима те имат край? За мен оптимизмът е дума с голяма буква. Защо мисля така? Защото вярвам в доброто, да, вярвам в доброто начало на човека. Вярвам в късмета, във възмездието, в способността на човека да превъзмогне пустотата, безводието на душата си и да се разлисти като пролетно дърво с чудни цветове, ако попадне на подходяща почва. А "почвата" е мястото, откъдето тръгват децата - децата, които носят в себе си мир, радост, упоение.

 Мразя догмите, защото в тях няма мир, радост, упоение, няма деца и добро.

 Догмите са като сухите листа, които падат в есенно време по земята. Всеки, който се е обрекъл на някаква догма, рано или късно ослепява.

 Ослепява за света.

 И започва да поучава. Но това не е чистото поучение на знаещия и можещия - това е поучението на догмата, която е краят на всички начала. Краят на знанието.

 Кралят на безразличието - това е догмата.

 Страхувам се от догмата, която ще ми каже - ти не си права - когато съм права - и обратното.

 Догмата ражда предателството.

 И помислете само - има ли приятелство, основано на догма? Живо ли е то? Покажете ми го, ако го виждате. Аз не го виждам и не знам къде би могло да живее то. На кой свят? На коя земя - долната или горната? Или някъде по средата?

 Пригответе се да изтърпите всички лишения, ако сте приятели на догмата. Разбира се, може и да се живее с хиляди лишения, ако обичате истината - но то не е същото, а е породено именно от догматичната среда, в която дишате.

 Разчупвайки догмата, ние правим услуга първо на себе си, а после на другите - отнемаме им правото, т.е. усилието да ни лъжат всекидневно. Даваме им възможност да бъдат искрени и да дишат по-леко с нас. А това е полезно за всеки.

 Догмата е като крава, която всеки дои, без да знае, че тя не дава мляко.

 Млякото е лукс, като истината.

 Истината би трябвало обикновено да звучи весело. Но защо хората не обичат да се смеят? Страхуват се от нея ли? Но тя не е тъжна, тя е безсмъртна.

 Дори само фактът, че тя е безсмъртна, е успокояващ. Хубаво е все пак да вярваш в нещо, нали?