Разминаването с целта

 Разминаването с целта често блазни онзи, който няма цел.

 Тогава той се спира под някое дърво и гледа клоните му, мъха по кората, младите филизи и разсъждава върху короната. Дори се сеща за годините му. После той тръгва по пътя, но вижда една пейка, която решава да почете с вниманието си. Вече седнал на пейката, чете табелата отсреща: "Място за пушене". Спомня си, че и той има цигари. Вади гии си запалва една. В това време минава една жена покрай него. той я оглежда от главата до петите, в лице и гръб, после всмуква от цигарата си, сякаш нищо не е било.

 И всъщност нищо не е било.

 И така всеки ден.

 Но се случва да се размине с целта и този, който върви направо към нея. Ако е набрал прекалено голяма скорост, при удара с целта тя го блъсва в челото и той рикушира в някоя странична стена. А човекът си мисли, че е стигнал целта. Но целта може да се подмине по няколко начина.

 Има и друг случай.

 Върви си някой бавно срещу нея, мисли, смята, трупа опит и знание, не се отклонява, но в един момент тя се загубва от погледа му. Отдалечава се.

 Възможно ли е, ако не всички, поне половината ти усилия да бъдат резултатни? Казват, че най-важното било познаването на действителността. Но нали около нас всичко е действителност - и вазата, и масата, и хората, и книгата.
 Тази, която най-много ти трябва - казва ти един вътрешен глас. Вслушай се в него. Иначе заприличваш на птиче, току-що затворено в клетка, което не знае накъде трябва да полети, за да излезе..., а и всъщност едва ли има смисъл да лети, щом така или иначе е в клетка.