Така много се страхувам, когато мисля за бъдещето, защото не зная дали с чисто сърце ще мога да кажа някой ден: "Аз наистина работя за бъдещето".
Защото всички ние работим нещо, макар и не много майсторски. Боли, когато правим грешки. Поне мен винаги ме боли.
Кое ще вземе в себе си влакът на бъдещето - мисля, че всеки може да отговори с няколко съществителни, взети от вестниците. Но се питам - какво ни помагат думите в тежки и важни минути, в минути на тъга? Нима в бъдещето ще отидат едни издялани от камък добродетели?
Нима то няма да има по-добро сърце и по-благородни очи и няма да каже:
- Ти, човече, макар и стар, и негоден вече, аз те вземам при мене, защото в моя свят трябва да има всичко - и черно, и бяло; и млади, и стари; и добри и лоши. Пък... каквото сабя покаже - и бъдещето ще си послужи с думите на Ботев.
Така ли ще каже то?
Кой знае, аз се страхувам, че бъдещето ще бъде по-различно, отколкото сме очаквали. Живеем в сложен свят и изпитваме различни влияния, ставаме жертви на заслепление и страдания. Сега на преден план стои въпросът как от нищо да стане нещо и ако е възможно - от него да не остане нищо. Това, за съжаление не е само игра на думи, макар да е и това.
Много често гледам към едно безсмислие - и то също ме гледа и невинаги имам чувството, че това са приятни котешки очи. понякога се питам: защо преди да направим някоя голяма държавна беля, не помислим, вместо после да търсим похвати за усъвършенстване.
Трябва да се променят някои условия, защото иначе остава рискът да променяме някои хора (по-самокритични) до безкрайност. Дотам, докато загубят собственото си лице и дори в огледалото то започва да им се струва чуждо.
1987 г.
Кое ще вземе в себе си влакът на бъдещето - мисля, че всеки може да отговори с няколко съществителни, взети от вестниците. Но се питам - какво ни помагат думите в тежки и важни минути, в минути на тъга? Нима в бъдещето ще отидат едни издялани от камък добродетели?
Нима то няма да има по-добро сърце и по-благородни очи и няма да каже:
- Ти, човече, макар и стар, и негоден вече, аз те вземам при мене, защото в моя свят трябва да има всичко - и черно, и бяло; и млади, и стари; и добри и лоши. Пък... каквото сабя покаже - и бъдещето ще си послужи с думите на Ботев.
Така ли ще каже то?
Кой знае, аз се страхувам, че бъдещето ще бъде по-различно, отколкото сме очаквали. Живеем в сложен свят и изпитваме различни влияния, ставаме жертви на заслепление и страдания. Сега на преден план стои въпросът как от нищо да стане нещо и ако е възможно - от него да не остане нищо. Това, за съжаление не е само игра на думи, макар да е и това.
Много често гледам към едно безсмислие - и то също ме гледа и невинаги имам чувството, че това са приятни котешки очи. понякога се питам: защо преди да направим някоя голяма държавна беля, не помислим, вместо после да търсим похвати за усъвършенстване.
Трябва да се променят някои условия, защото иначе остава рискът да променяме някои хора (по-самокритични) до безкрайност. Дотам, докато загубят собственото си лице и дори в огледалото то започва да им се струва чуждо.
1987 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар