Понякога ние играем роли. Всъщност - правим го често. Но въпросът не е само в това - важното е какви роли си избираме. Знаете ли, понякога ми се е случвала хора, които са твърде подобни на мен, да ме възприемат като лице от "противниковия лагер". Заради ролята. И това ме е разсмивало. Показва колко е бедна мисълта ни. Не можем да различим бялото от черното, а какво остава за нюансите... Оттук произлиза и скуката в нашето общуване - повтаряйки непрекъснато шаблони, заприличваме на роботи. Не изпитваме нищо освен отрицателни емоции.
Навярно е необходимо да пробваме съвсем съзнателно (защото иначе вживяването е неизбежно) - някаква роля - за отпускане, за опит и поука.
Каквото и да се случи, остава ни ролята - поучителна и весела история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар