Приятелството може да възражда. То може да те изведе от гората на съмнението и полето на лековерието, да ти даде увереност в деня... То се базира на откровеност, която не досажда, а окриля.
Това е любовта на духа.
Това есмисълът на живота - приятелството в общ план.
Животът е къс. Освен това не всеки го чувства цялостно, докато е жив. Някой държи в ръцете си отломъци от живот, а животът на друг прилича на пълноводна река.
Кой е живият, истински живият?
Този, който още не е смъртоносно ранен от примирение, този, който рискува.
Този, който не рискува, не е вече жив.
Този, който мисли повече за това, което няма да стане, отколкото за възможното, също не е достатъчно жив.
Този, който обича само лоши филми - също.
И този, който обича сеира. Който яде чужд хляб, на чужда трапеза. Тичащият след заминаващия влак и неподвижният, апатичният са еднакво мъртви.
Да гризеш сух хляб, е проклятие, но да стоиш гладен, е наказание.
Да те уличат в лъжа, е беда.
Но да нямаш приятели, е най-голямото наказание.
Тогава нищо не те радва... снегът не вали за теб, никоя птичка не пее за теб.
Всяка дума е премерена - и пак няма полза.
Няма излизане от положението...
А нови приятели трудно се намират, ако нямаш стари...
Песента е тъжна.
Виелицата на живота те обгръща плътно и бучи в ушите ти: "Нещастник... Неудачник... подлец..." Това е наказанието за престъпена клетва, за излишна дума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар