Празниците

 Празниците са цветята в нашия живот, усмивката на утрото. Празникът показва, че животът си струва. Празник е да чуеш хубава дума, празник е да обичаш и да вярваш в себе си.

 Празник е също и това - да вярваш на другите, да чуеш хубава песен, верен ритъм, верен тон. Културата също е празник. Празник на културата е според мен това да умееш да общуваш с другите. Какво дължим на културата?
 Преди всичко, тя е това, което ни изгражда - като започнем от добрите взаимоотношения и свършим с въображението, обогатено с много знания, които осмислят живота ни.
 Празникът може да съществува и без фанфарна музика. Феноменалното на празника е в това, че съществува.

 Празникът започва с добрите намерения и свършва там, където свършва свободата.

 Празник е денят, в който слънцето грее по-силно от друг път, птичките пеят и въздухът звъни.