Страх те е от улицата, защото не познаваш живота. Собствената ти искреност те плаши и предпочиташ маската, която ще ти създаде сигурност. Усмихваш се с една изкуствена усмивка - ставаш член на обществото именно с тая превзета усмивка. Истината понякога е неадекватна на средата. И тогава трябва да я забравиш... Или поне да не я изразиш... Но искреният човек се вживява във всичко... Дори и в лъжата. И така, ти заживяваш с лъжата, а другите само се обличат в нея...
Каква е ползата от това?
Полза няма. Има само вреда, но ти не знаеш това в тоя момент. И няма кой да ти го каже. Такива неща не се казват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар