Лъжата

 Не го прави, не отивай при лъжата. Тя е нашата робиня, която ни заробва, ако й се усмихнеш. Не се усмихвай на лъжата, тя не заслужава това. Остави я да се стопи, в дъха на истината е смисълът на нашия живот. Не тичай след лъжата - не знаеш къде ще те отведе. А тя не обича да я водят други - само показва пътя с длан, с очи, с премислена дума...

 Лъжата, която тежи повече от истината, е нашето всекидневно ядене. Но ние нямаме нужда от него.

 По-лесно бихме живели на оная планета, която се нарича откровеност.

 Самотата не е дар божи, но се възпитава с много труд, постига се с майчинските ласки на лъжата.

 Не избирай този път за себе си.

 Тя е безумна - самотата на заблудата.

 Не искай котката да говори, не карай книгата да мълчи - и всичко ще бъде наред.

 Приеми истината...

 Но все пак, коя е тя?

 Знам едно - не познава насилието, обиците й отиват, само когато са направени от естествени материали.
 Приеми всеки и всичко такова, каквото е и тогава ще бъдеш доволен от себе си и другите.
 Опитай се да се откажеш от всички претенции, които не отиват на нещата. Очисти нещата от пяната на претенциите, научи се да разсъждаваш просто и мъдро, без да се самоизтъкваш напразно - и без да се подценяваш излишно.
 Казано е, всеки камък тежи на мястото си.