Живот, вдъхнат от книгите

 Уханието на тревата сутрин и в мрака, чистотата на снега и чувството за безкрайността на небето. Необятността на човешкия интерес.

 Мечтата на книгите.

 Тя те понася, преди да разбиреш какво е искал да каже авторът. Неговата идея понякога те завладява по-слабо от симпатията, с която рисува някой герой.

 Усет за реалност... Кога го придобиваме? Книги се четат и в детството. Защо четем книги? За да не спим нощем, мислейки за героите, за себе си и другите  или за да спим по-добре? Какво е предназначението на литературата?

 Детето... Търси приключенска литература.

 Юношата. В книгите търси отговор на въпросите, отнасящи се до битието. Опитва се да открие себе си и света. Храна за младежа са вълнението и светлините. Той тича след някоя мечта, докато изпита силата и устойчивостта й. Младежът - целият е мечта, осмисля всичко и дори... празнотата. Нещата от живота са светещи сфери в неговото познание. Прегръща един образ като модел за подражание. Става негова жертва.

 Затова е важно какви са образите в книгата.

 Пламтящото дърво с илюзиите никога не изгаря напълно. И все пак - колкото по-малко илюзии - толкова по-добре. Но има ли сила човек да се откъсне от тях?

 Образи на герои и страни, на страсти и безразличие. Дори безразличието пари в книгите с огъня на авторовия контекст.

 Дон Кихот, Фауст, Татяна.

 Искаме книгите да ни помогнат, за да бъдем разбрани, оценени, почувствани.

 Дори понякога търсим мъглата. Сиво, блестящо небе. Мъглата приляга на хълма. Изнизват се в нея сънищата.

 Поезията.

 Птиците полягат върху залеза.

 Изтяга се върху дървото слънчевият лъч, трепти в клоните, пробожда земята.

 От какво се интересува човекът, който чете книги?

 Преди всичко, той търси щастието.

 Търси топлината, протегнатата длан на писателя. Писателят не трябва да е затворен в себе си като вино в буре, но той трябва да разлива навред опияняващата сила на своята любов.

 Стъпките по тротоара са на отминали преди малко хора. Кои са те?

 нека писателят ги назове.

 Атмосферата в автобуса е такава - нека той я улови и запечата в своите страници.

 Той ще има има нашата преданост, ако ни бъде верен, ако разбира нашите мисли.

 Денят е към своя край. След малко ще взема книгата. Ще ми каже ли тя - защо съм...

 Времето отгръща своите листове. Календарът записва годишнините, конференциите, постиженията в деня. Постиженията на душата ще опише книгата. Ще бъде ли богата тя? Ще задържи ли моя поглед или той небрежно ще се отмести към телевизионния екран, където показват поредния филм?