Да имаш много

 Какво значи: да имаш много...

 Да се радваш на утринта, на дърветата и на небето, което пее някаква безкраъна песен?

 Да обичаш измамата, да се люлееш в нейните мрежи, докато усетиш, че в ръцете ти са останали само една-две риби на случая, неуспели да избягат?

 Да имаш много... Но какво именно...

 Точно в това е въпросът...

 Всеки си задава тоя въпрос често, може би всеки ден, пита се: колко имам аз, колко има другият, кой има повече от мене и защо? И защо има повече от мене? Но отговорът никога не е обективен. Правото на другия рядко задоволява питащия. Той предпочита не обяснение, а обвинение, даже не истинско, градивно обвинение, а съмнение в чуждото право за притежание на нещо, което за самия притежател често е нищожно, а може би дори не съществува или поне не му носи щастие.

 И това съмнение в чуждото право понякога придобива небивали размери, простира се дори върху най-близките.

 Под егидата на благопожеланията и добросърдечието се промъква завистта с един голям нож и нанася безшумно рани...

 За по-сигурно...

 Пък и в крайна сметка на чужд гръб...

 А ние си мислим, че винаги казваме истината. Истината за чуждите права, но никога за нашите... Ние винаги имаме право. Присъстващите правят изключение. Къде е логиката на това правило?
                                                                                       1987 г.