За да приема изключенията, които ме шокират, измислям хиляди нови правила само за тях и забравям главното. За момент се успокоявам, игнорирайки изключението като такова, превръщайки го в правило... Това правя понякога и заради другите, които ме молят с очи:
- Повярвай, аз съм прав.
Вярвайки на човек, който се лъже, стигаш до такъв подход към явленията - а именно: да приемеш изключенията за правило, а правилото за изключение...
И така, единият начин да изглупееш може да е продиктуван от доброта.
Но, естествено, има и други начини.
Затваряйки си веднъж очите за фактите, почти е невъзможно да ги отвориш пак.
Сама зная, че този навик (за който стана въпрос по-горе) е причина за много излишни действия и притеснения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар